Златица във Виргинската грамота

Въпросът с името и местоположението на Златица през Средновековието и ранния османски период е много сложен, за това е редно да му се отдели специално внимание. Някои историци и местни краеведи са предложили версии, базирани на отделни документи и местни легенди, но общо взето досега не е правен опит за  систематичен анализ на базата исторически документи, местна топонимия, местна география и археологически обекти и материали от централна част на Пирдопско - Златишката долина. 

Общоприето е да се смята, че първото споменаване на Златица е във Виргинската грамота на Константин Асен, издадена за манастира “св. Георги Бързи” на Виргино бърдо до Скопие. Относно датировката и автентичността на самата грамота все още има известно разминаване в научната общност, но като цяло надделява мнението, че датира от по-късно време от царуването на този цар.. Интересуващия ни откъс от нея   гласи следното:

“И още...в Златица, село Калугеров дол, и в него църквата "Свети Георги" да бъде...данък на царството ми , и.... и..., както...се намират...на светия...проход…”

Заедно със “Златица” и “село Калугеров дол” в грамотата се споменават общо 38 селища. 26 от тях със сигурност се локализират в Македония, 5 с голяма доза увереност може да се  допусне че са от същия географски район, 2 са нелокализирани, но условно могат да се отнесат също в Македония, 2 са от Кюстендилско. Село Рани Лъг също се смята за нелокализирано, но смятам че се касае за Рани Луг, Знеполско (Трънско). Географското разположение на локализираните селища може да се види на следната карта: 

С червен цвят са отбелязани сигурно локализираните населени места описани в грамотата, а синия квадрат е местоположението на Златица. Както се вижда, тя се явява доста отдалечена и географски изолирана от останалите селища. Ако все пак текста  касае  нашия град, интерес предизвиква конструкцията “в Златица, село Калугеров дол”. Може да се допусне с голяма доза вероятност, че в случая под “в Златица” се има предвид териториално-административна единица, а не населено място. Като отчетем факта, че в началните години на османското управление завареното  административно деление се е запазило почти непроменено, могат да се изкажат две версии за вероятното местоположение на село “Калугеров дол”. Във втората половина на 15-ти век златишката каза е обхващала района от Смолско до Козница, включвайки и камарското поле, като границата е минавала по билата на Стара планина и Средна гора. В този район, на базата на запазените документи, местна топонимия и археологически останки, могат да се посочат две вероятни локации на споменатото селище. Едната възможност е селото да се е намирало в Калугеришкия дервент, където се е намирало изчезналото село Калугерица. Втората е, да се е намирало в района на Мирково. Източно от сегашното село минава река Калугерица, която се спуска от Балкана. В нейния дол е имало останки от селище, което в момента не е достъпно поради построяването на водохранилище Радин кладенец. Допълнителен факт, който подсилва версията е, че в околността се намира параклиса  Св. Георги, чиито  начин на градеж определено издава средновековен произход. При изказването обаче на каквито и да било тези, че село Калугеров дол е в златишко, трябва да се има предвид фактът, че топонимията в централната част на долината е силно променена поради компактната турска колонизация през 15-16-ти век, т.е. вероятната му локация е възможно да е на съвсем друго място освен предположените по-горе.