Местоположението на Златица и златишката битка през 1443 година. Част 1

Въпросът с името и местоположението на Златица през Средновековието и ранния османски период е много сложен, за това е редно да му се отдели специално внимание. След бурните събития от 1443 година, Златица е спомената от гръцкия историк Михаил Дука, който посетил града в качеството на секретар на управителите на остров Лесбос от фамилията Гатилизо, за да се срещне със султан Мехмед II. През лятото на 1455 година, в Константинопол Дука научил ,че султанът е отпътувал за Одрин, но когато пристигнал там разбрал, че е закъснял - Мехмед малко преди това бил заминал за Филипопол. Когато дошъл в града обаче, султанът научил за чумната епидемия, която била избухнала и веднага напуснал града на път за София през Златица. Два дни след неговото отпътуване, Дука тръгнал по стъпките му и след три дни пътуване през “планини и непроходими гори” (вероятно през Панагюрско и прохода Медет) го настигнал в Златица, където Мехмед бил отседнал със свитата си. Вероятно поради чумата ,последният се отказал да продължи към София, тъй като през септември месец виждаме, че е все още в Златица, където се срещнал с делегация на управителя на Молдова за уреждането на заплащането на годишния данък дължим от княжеството.

След събитията от 1455 година става нещо странно - Златица като обект изчезва от историческата сцена за няколко десетилетия. За Златишката каза се говори в много документи от епохата, но селище, или друг обект освен каза с такова име не се споменава. Какво е станало, изчезнала ли е Златица? Ако е изчезнала, къде тогава е бил административния център на казата? Както ще видим по-натам, селището с това име действително е престанало да съществува, но това не е градът който знаем днес. Досега този интересен проблем обединяващ в едно името и местоположението на Златица не е комплексно разглеждан, нито пък е правен опит за що годе коректен анализ на базата на известните документи от 15-ти век, наличната археологическа информация, и местните топоними.

Най-разпространената местна версия е, че сегашната Златица бил български град, от който след завладяването на България от турците местното население било прогонено, за да бъдат заграбени земите му. Някои изследователи  допускат възможността градът първоначално да е бил на друго място, като се споменават няколко варианта. Първият е, че селището може да е било до Душанци, вторият е, че може да е бил разположено някъде на юг в Средна Гора,  третият е, че бил разположен на върха Голеш около “Златишкото кале”. Трябва да се спомене и още една теза, изказана от  проф. Халил Иналчик . Коментирайки “Писание за верските битки на султан Мурад”, той допуска че  проходът между Петрич и Поибрене ,по течението на Тополница, всъщност е Златишкия проход от събитията от 1443 година, респективно Златица трябва да е била някъде там. Това обаче е малко вероятно. В този район, за разлика от централна част на златишката долина, населението винаги е било чисто българско и би било нормално да се е съхранил някакъв спомен за съществуването на някакъв град, селище, крепост или проход с такова име. Такъв обаче няма - местните предания са свързани само с Петрич, пък и в местната топонимия няма никакви податки. Освен това, ако Златица е била тук, се сблъскваме с немаловажния парадокс, че при такова разположение тя фактически попада извън границите на Златишката каза, чието име дала.

От друга страна, Христо Коларов в дисертацията си за златишката битка от 1443 година, която си остава еталон в проучванията по въпроса (Трудове на Великотърновския университет “Кирил и Методий”, том IX, книга 2, стр. 25: Христо Коларов - Къде през 1443 г. е проведена Златишката битка), изхождайки от презумпцията че някогашната Златица е била на мястото на сегашния град, насочва посоката на движение на християнската армия  на изток към Кознишкия проход. Както ще видим по-натам има редица доводи, които ни карат да имаме известни резерви към подобна хипотеза. 

Относно версията за крепостта Голеш, наричана днес “Златишко кале”, отново допираме до местната топонимия, където трябва да внесем едно важно уточнение. “Златишкото кале” в Балкана, и “Голямото пирдопско кале” в полите на Средна гора, по всичко изглежда, че са съвсем нови наименования, характеризиращи разположението на двете крепости в съответните землища на днешните градове. Никой от старите автори, занимавали се с местната история не споменава такива имена. Нито проф. Мутафчиев, нито Константин Иречек, нито Методи Стоянов говорят за “Златишко” или “Пирдопско” калета.  Крепостта ,която наричаме сега “Златишко кале” в миналото е била позната на местното население просто като “калето”, а “Голямото Пирдопско кале” е наричано “Голямото кале”. Избягването в миналото на допълните прилагателни с които се характеризират днешните имена на крепостите може да е исторически оправдано, тъй като  през средновековието не е ясно доколко Голямото кале е свързано с Пирдоп, а калето на Голеш - със Златица.

Възможно ли е Златица да се е намирала на върха Голеш? Според мен не. Събитията от 1443 година свързват Златица повече със Средна гора. На юг се е опитвала да пробие християнската армия на Владислав Варненчик движейки се към Тракия, а не на север към Балкана където е крепостта Голеш. За самата крепост на няколко места се среща твърдението, че  е средновековна, по-точно късносредновековна от епохата на второто българско царство. Проблемът обаче е, че там археологически проучвания не са правени, т.е. тезата не е подкрепена от сигурни данни. Останките от строежите на върха изобилстват от наличието на строителна керамика (тухли и керемиди), което говори за доста ранен период характерен за ранното средновековие. Намерените артефакти са директен белег за времето на функциониране на крепостта. Бронзовите монети от 4 век пр.н.е. говорят за първоначалното заселване на върха от траките, когато вероятно е станало и първото укрепване, подобно на тракийския обект на Денината плоча над Мирково. По римско време калето също изглежда е било обитавано, но най-голямо значение придобива през ранновизантийско време, когато било разширено с нови валове. От този период са известни многобройни находки – медни и златни византийски монети, накити, токи и разни други предмети от бита и въоръжението на тогавашните обитатели. Този разцвет на крепостта е свързан с голямото крепостно строителство на император Юстиниян Първи, когато крепостта на Голеш задно с другите две крепости срещу нея - тази в Куру дере и крепостта на Главеш над Венков егрек, е била част от старопланинската укрепителна система, създадена от византийската държава за защита от варварските нападения от север. Този период обаче е  продължил едва няколко десетилетия. От началото на 7-ми век  крепостта изглежда  спира да функционира, подобно на крепостите над Еленската Базилика и тази на Джемински камик. Липсващите находки в и около крепостта от по-късните векове говорят само за едно – в последните години на Второто българско царство укреплението на Голеш едва ли е функционирало като работещо защитно съоръжение.

Методи Стоянов допуска възможността Златица да е била в местността “селището” югозападно от Душанци, където действително се срещат средновековни находки. Тук обаче трябва внимателно да разгледаме сведенията, които ни дава от първа ръка византийския хронист Дука. Той изрично посочва че Златица е на половината път от София до Пловдив и се намира на “нанагорнището сред непроходими дъбрави”, което описание не съвпада с разположеното на равно средновековно село в местността “селището” където има удобен и равен подход от към север по течението на Тополница. Освен това наред с находките  от Средновековието тук се срещат и голямо количество такива, които се датират от по-късно време, чак до края на 18-ти век. Изглежда са верни местните легенди, според които там е било Душанци, което после се преместило малко на североизток по течението на реката, вероятно вследствие на някакви щети, които е претърпяло по времето на кърджалийските зулуми, за които има запазени местни спомени.

В централната част на долината, в полите на Средна гора, съществува още едно средновековно селище. Разположено е в устието на Кьой дере, на южния бряг на Тополница, между новооснованите през 15-ти век турски села Карлъ обасъ (Карлиево) и Коланлар (Чавдар) и е детайлно описано от проф. Мутафчиев. То, обаче, също трябва да се изключи като вероятен кандидат за старата Златица. И тук, както при селището до Душанци, се срещат находки които датират чак до началото на 17-ти век. Съдейки по името на местността, непосредствено на север от него, с голяма доза увереност може да се допусне, че тук е било изчезналото средновековното село Таракан, известно от много писмени източници за Златишката каза  и което през 1479 и 1485 година е част от тимара на коланларските спахии - съответно еничарина Карагьоз и на Ейнахан, син на Иса. Селището просъществува до първата половина на 17-ти век и спира да се споменава в турските регистри  към 1642 година.
напред към 2 част ↦