Златица и Улпия Ауреа

Легендата, че по римско време на територията на Златица е имало град наречен Улпия Ауреа е съвсем нова, и е плод на съвременна мистификация и местен патриотизъм. Твърдението не е подкрепено с никакви исторически данни, още повече, че средновековния обект с това име не е сигурно дали е тъждествен с днешния град. Безспорно на територията на днешното селище  може да се проследи антично присъствие, но неговото значение не бива да се преувеличва. Известно е, че император Траян е дал името „Улпия” на много градове, но сегашната Златица със сигурност не може да е между тях. В подкрепа на това твърдение може да се посочи  факта, че името Улпия е давано на големи и известни градове съществуващи през 2-ри век, за които има доказани исторически данни. Примери: Улпия Сердика, Улпия Пауталия, Улпия Ескус. Техните имена са засвидетелствани в много източници. Освен това в нито един исторически източник от епохата не се споменава селище Улпия Ауреа. Единствения известен античен топоним на Балканите в които изобщо присъства името „Ауреа“ е Аурео Монте, споменат в Антониновия интернарий. Той обаче със сигурност не е свързан с нашия район, тъй като е локализиран доста далече от Златица – близо до Смедрево в Сърбия. Най- близките до нашата долина римски обекти, за които има писмени сведения, са пътните станции Суб Радице, при днешното Христо Даново в западната част на Карловската долина, и пътната станция Бургарака със селище до днешното село Лесново. Имената на тези селища се добре известни от Певтингеровата карта, и Антониновия интернарий.

Карта от румънска публикация в която в района на Златица е отбелязан 

измисления римски град "Ауреа"

Ако все пак допуснем варианта, че поради някаква невероятна случайност в източниците от епохата е пропуснато да се спомене наличието на някакъв голям местен град, трябва да се съобразим с факта, че на територията на Златица досега не са открити останки от монументални градежи, датиращи от римската епоха, свидетелстващи за наличието на значителен селищен обект. Трако-римското селище от 1-ви век сл.н.е., което най-общо се локализира в района на днешния селскостопански техникум няма данни да е било защитено от фортификационни съоръжения – стени, кули, и т.н. Твърдението че града е имал крепостна стена, останките от която са помогнали да се спаси града от кърджалиите, не почиват на реални данни. За спасяването на Златица и Пирдоп е помогнал добре документираният факт, че тук е бил един от опорните пунктове, останал лоялен на централната власт за борба с разбойниците. Укрепването на Златица с цел засилването на отбраната при евентуално нападение е съвременно на тези събития, а не е наследство от миналото. Такова укрепване е познато в много населени места - Сливен, Стара Загора, Хасково (укрепено от самите кърджалии), Елена, Жеравна, Враца, Котел. Само с ров били защитени Нови Пазар, Самоков, Карнобат.