За некрополите в района на днешния град Пирдоп имаме данни от археологически проучвания и от сведения на Алипия Влайков и Методи Стоянов. При археологически разкопки около Пирдоп са открити средновековни погребения на две места. Първото е върху Голямата могила, намирала се в района на днешното хвостохранилище северно от медодобивния комбинат, където гробовете могат да се свържат със средновековно поселение южно от местността “Скока”. Вторият некропол е върху могилата “Тартарица” източно от града и възникването му вероятно има връзка с населението на средновековния Пирдоп. По сведения на А. Влайков и М. Стоянов, в рамките на града и неговите околности , при изкопни работи са открити още четири некропола. Извън града, в района на параклиса св. Никола, при строителни работи на самата сграда, са открити 4 гроба, ориентирани по християнски. В северната част на Пирдоп, около параклиса св. Георги се локализира друго гробище. Според предания, записани от Методи Стоянов, той вероятно датира от края на 18-ти и началото на 19-ти век, като в него погребвали починалите през чумната епидемия от 1828г. За некропол в рамките на днешния град, заемащ значителна площ имаме информация пак по данни на Алипия Влайков (записани от Методи Стоянов). Къщата на влайковци се е намирала от западната страна на днешния площад “Скалата”. По спомен на А. Влайков, в двора на тяхната къща и в този на съседната, при копане се намирали много човешки кости и разни накити, изравяли се и въглени покрай гробовете. По предания чути от А. Влайков (към средата на 19-ти век) , на това място имало черковище. Следи от такова досега не са открити, но сведенията за наличието на въглени показват съществуването на някаква сграда, съществувала и изгоряла неизвестно кога. Като вземем предвид факта, че гробища обикновено възниквали извън границите на населеното място, може да се допусне че тоя некропол датира от началото на османския период, когато Пирдоп още не се е бил разрастнал северно от площад “Скалата”. В този контекст е интересно да се видят запазените данни за неформалното административно деление на града. Методи Стоянов пише, че града се е делял на следните махали: Долната, Средната, Горната и Новата. Според А. Влайков града се е делял най-общо на две махали - горна и долна, като границата е била някъде в района на площад “Скалата” (по всичко изглежда, че това условно деление е възникално сравнително късно и е било само за удобство при събирането на данъците от турската административна система). Ако най-старата част на Пирдоп е “Средната махала” между Славци и Пирдопската река, където е църквата, и където се е намирала чаршията с дюкяните, то некропола в двора на влайковци датира от времето когато Пирдоп се е простирал до Скалата , а районът на горната махала още не е бил застроен.
Въпросът с последния некропол, който се е намирал в района на църквата и метоха (днешния дом за стари хора) е най-интересен. По всичко изглежда, че той датира от два периода. По сведения на М. Стоянов, черковният двор се е ползвал за гробище в първата половина на 19-ти век. От този период са погребенията открити при изкопните работи за понижаване и подравняване нивото на черковния двор. Нас ни интересуват погребенията от първия, по-ранен период. Некрополът от този период е засечен на две места. Първото е северно от църквата, между северната и стена и дувара на черковния двор. Гробовете открити при прокарването на канал за тръбопровод в църкавата в началото на 20-ти век, били ориентирани по християнски и се намирали на първоначална дълбочина, грубо изчислена от Методи Стоянов на 2, 2.50 метра. Те са частично застъпени от основата на северния зид на днешната църква. Второто място, където е засечен този некропол, е района на някогашния метох. При строежа на сиропиталището, под някогашната улица, са открити 4 гроба, като в един от тях е открито много важно доказателство за датирането на целия некропол. Това е една медна византийска монета, предоставена от Алипия Влайков на проф. Мушмов, и датирана от него от 1185 година - времето на Исак II Комнин. И на двете места, където са намерени следи, са открити много въглени, които са индикатор за наличието на изгоряла сграда (или сгради). Следи от такава са открити на първото място - в северната част на църковния двор. При изкоп за водопровод в началото на 20-ти век, освен погребенията, са открити водосточен канал ,изграден от четвъртити тухли и зид от ломен камък, споен с бял хоросан. Разликата между използваните материали за съвременната църква и старото разрушено здание направило впечатление на Методи Стоянов, който бил свидетел на разкопките. Сведенията за метода на строеж са важен индикатор за датирането на останките. Използването на тухлата като строителен елемент е характерно за късноантичното и ранновизантийско строителство, а зида на самата сграда изграден от ломен камък и бял хоросан има точен паралел със строителна техника на някои от градищата в долината. По точната ориентацията на останките в посока изток-запад може да се допусне, че тук е имало стара църква, върху чиито основи отчасти е стъпил северният зид на днешната. Още през 19-ти век е имало легенда, че тя е построена върху основите на по-стара изгоряла черква. Д-р Иван Иванов също смята, че днешната сграда е построена върху основите на по-старо здание, изгоряло някъде по времето на турския период. Мисля обаче, че трябва да се внесе корекция в схващането кога е съществувала и кога е изгоряла тази най-стара постройка. Много важно обстоятелство за нейната датировка е, че следите от пожара както и строителните останки, са открити, по сведения на Методи Стоянов, под нивото на гробовете от най-стария период, т.е. сградата е съществувала и е изгоряла преди края на 12-ти век , след което на мястото и е възникнало гробище.
От всичко горе казано се вижда, че въпросът за основаването на Пирдоп трябва да се преразгледа, като датата на неговото възникване трябва да се върне доста по-назад във времето, отколкото се е смятало досега. На базата на наличните данни, с голяма доза увереност може да се допусне, че градът е едно от най-старите селища в долината, което има историческа приемственост относно име, местоположение и население. В тази връзка трябва да се подходи с резерви относно легендата, че Пирдоп е наследник на селището в Еленско. Сегашният град не може да е негов наследник, тъй като двете средновековни селища по всичко изглежда, че са съществували по едно и също време.
Няма коментари:
Публикуване на коментар