През 2020 година излезе разширеното и допълнено издание на д-р Иван Иванов “Златица и Пирдоп през Възраждането”. В обемист труд авторът представя протеклите исторически процеси в района, демографски промени и редица други данни, свързани с историята на Пирдопско - Златишката долина, като някои от данните се базират на ново проучени документи. Респект към огромния труд, положен от д-р Иванов, и несъмнено големия му принос при изследване на местната история, но при прочита възникват някои въпроси към определени детайли. Поради липсата на местна академична общност която на научно ниво би дискутирала спорните моменти, от гледната точка на обикновен любител на историята, ще си позволя критика към някои твърдения и изводи, които се срещат в книгата. Мисля, че това е коректен подход както спрямо читателите, така и към бъдещите изследователи на местната история.
стр. 53 - Виждаме следният текст:
“В района са познати още обекти от това време. В местността “Комлука” край с. Челопеч е локализиран римски некропол, вероятно на легион разположен наблизо. Такъв несъмнено е имало, което се показва от кръгъл печат върху строителна керамика, неразчетен, поради твърде плиткото и не много ясно изображение, останало върху тухлата”
(подчертаването мое).
Д-р Иванов прави заключението за присъствието на цял римски легион само на базата на един печат върху тухла, при това според думите му “неразчетен”. Бойният път и местоседалището на всеки един римски легион са добре известни на науката. В България е имало няколко легиона разположени по протежение на Дунавският лимес като лагерите им са добре известни - Нове, Дуросторум, Ескус. Във вътрешността на България, по различно време и на различни места, са разполагани малки военни части, натоварени обикновено с охранителни функции. Най-близкото до нашият район място, в което е документирана такава военна част, е Христо Даново, където се намирала важната пътна станция Суб Радице, раположена на пътя Ескус - Филипопол. В нея през втората половина на 3 век сл.н.е. е била разквартирована 1 Аврелианова кохорта. Безспорно, дори в мирно време, части от римската войска са били в движение заради охрана и строителни проекти, като нашата долина сигурно не е била изключение. Но няма данни, че тук е била разположена някаква военна част, камо ли пък цял римски легион.
стр. 100, стр. 172
На страница 100 в книгата виждаме следният текст:
“Красноречиво доказателство за водените преди повече от 575 години сражения в котловината са намерените желязна ризница и масивен сребърен рицарски пръстен, в земите непосредствено до Златица”
(подчертаването мое).
На стр.172 виждаме следната снимка с придружаващо описание:
Датировката е абсурдна. Посочения артефакт нито е от 1443 година, нито пък е принадлежал на някакъв въображаем рицар. Като специалист по Възраждането, д-р Иванов би трябвало много добре да знае, че съхранявания в семейство Семерджиеви пръстен, за който се отнася текстът и снимката, е вариант на добре познатия и масово разпространен тип пръстени от 18-19 век. Екземпляри от тях често се срещат за продаване в онлайн борси от типа на olx.bg. Снимки на пръстени от същият тип, които се продават към днешна дата:
Стр. 666
Виждаме следната снимка със съответното описание
В случая смятам че това е откровена манипулация на читателите. За пореден път, подареното от мен съдче, е публикувано със съвсем произволна атрибуция. При предаването му в музея, а последствие и в много лични разговори коректно съм описал мястото на намирането, обстоятелствата и намерения с него съпътстващ материал. Авторът на книгата много добре знае че съдчето “за добиване на злато от наносите на реките в котловината” изобщо не е намерено в долината, а до село Каменица. Произхожда заедно с още 2 съдчета от разрушено от иманяри погребение, извършено чрез трупоизгаряне, като трите съда бяха поставени в по-ниския край на гробната яма където вероятно са били краката на покойника. И трите съдчета бяха ритуално счупени. Погребението точно се датира от намерените в него няколко силно обгорели, но добре четими монети от средата на 4-ти век. сл.н.е.(все пак е напредък, че авторът се е въздържал да напише, че датира съдчето към 8 век, какъвто случай вече има в друга книга). Въпросният предмет е абсолютно непригоден за промиване на злато, както твърди д-р Иванов. Малкият му размер, отвесните бордове и материалът, от който е изработен са в противоречие с изискванията, които е имало при изработка на съдове за промиване през античността и средновековието. Такива са се изработвали от дърво, а в нашият случай имаме обикновено ритуално съдче възможно като вторично употребявано като пресичка, ползвана при направата на сирене, каквито случаи има при находки в чужбина. Прави впечатление, че в цялата книга, всичко написано за добива на злато демонстрира непознаване на материята. Произволното поставяне на Златица на връх Голеш, свързано с някакви тракийски и римски рудници е само един от примерите. Златото разпределено в рудният масив на Свищи плаз е от т.нар. микронен тип, и добивът му с използвания през античността и средновекието инструментариум и технологии е практически неприложим. По отношение на реките нещата в книгата не стоят по - добре. Д-р Иванов не смята, че името на днешната Златишка река идва от факта че тя тече през днешна Златица, а от това че в нея е извършван златодобив. Това обаче не е възможно по една много елементарна причина - в златишката река злато няма. Изобщо, една консултация с някой от златотърсачите, които всеки ден скитат по бреговете на Тополница, би спестила на автора много проблеми при написването на книгата. В такъв случай той би бил запознат, че всички дерета от Копривщица до Петрич са детайлно проверени със съвременни драги и детектори и че рентабилен добив на злато е възможен единствено в самото корито на река Тополница.
стр. 128 - виждаме следният текст:
…“Войнушкият състав от петте села е от български произход. Преобладаващата част от тях носят български имена, а само двама мюсюлмански, но също с български родов корен - Минад, син на Добромир и Адем, син на Доброслав. И двамата са от с. Петрич. Явно е че посочените войнуци доброволно или насила са приели ислама…” (подчертаването мое)
Твърдението е безпочвено. Горепосочените войнуци са българи, християни, но с турски имена. Ако бяха мюсюлмани, записът в официален османски документ какъвто е въпросният регистър, би трябвало да има следният формат: “Минад, син на Абдулах” и “Адем, син на Абдулах”
стр.145 - виждаме следният текст:
…Това се потвърждава от опис, съставен към 1485 г., според който Петриште (Петрич) вече е вписано като част от тимар на някой си Хабил, син на Аладин. Изрично е отбелязано, че до тази регистрация то не е било попадало в полезрението на описвачите, тъй като жителите му били натоварени с охранителни функции пътя от Ловеч за Пловдив. (подчертаването мое)
Авторът добавя от себе си съмнителни заключения, липсващи в оригиналният документ. Като източник д-р Иванов посочва труда на Р. Ковачев “Опис на Никополския санджак от 80-те години на XV в.”. В оригиналния регистър в информационната матрица на с. Петрич е отбелязано само “Haric-ez defter” - т.е. липсва в регистрите. Няма никакво изрично споменаване че селото не е регистрирано дотогава, поради ангажиране с охранителни функции. От друга страна проф. Махиел Кийл смята това за доказателство, че Петрич е основан малко преди тази дата. Според мен той също греши.
стр.145 - виждаме следният текст:
..На същото място от околностите на Златица са вписани и селищата Лисец, вероятно на мястото на познатото градище под връх Лисец, Козница, намиращо се на превала със същото име.. (подчертаването мое)
Локацията е погрешна. Село Козница не се е намирало на превала, а на около 2 км западно, високо на север над някогашният път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар