Местоположението на Златица и златишката битка през 1443 година. Част 3

↤ назад към 2 част

Поради редица обстоятелства първоначалният формат на 3-та част се наложи да бъде изцяло променен. През лятото на 2022 година в град Пирдоп се състоя представянето на разширеното издание на книгата на нашия съгражданин д-р Иван Иванов “Златица и Пирдоп през Възраждането”. Макар че трябва да се признае огромния труд положен от автора за обогатяването на местната история, не може да не се отбележи фактът че на много места в книгата има случаи както на грешно интерпретирани находки, така и на съмнителни заключения относно историческите процеси в долината. Естествено, всеки автор има право на мнение, но на представянето прозвуча изключително смущаващия призив че “това ни е историята, и местните общини трябва да се съобразяват с нея в официалните си сайтове и на други места”. Смятам това за много некоректно. В предишната публикация в блога “Критика към разширеното издание на книгата на И. Иванов "Златица и Пирдоп през Възраждането" вече обърнах внимание на някои грешни твърдения и заключение на д-р Иванов, тук обаче ще се наложи по-обширен анализ на бъркотията по отношение на имена, локация на селища, времеви периоди, както и на исторически събития.

В книгата си авторът си отделя доста място за фалшификацията наречена “Улпия Ауреа” за вече стана дума в предишна публикация. Смущаващо е че д-р Иванов доста фриволно де факто я доразвива в тезата за някакво селище “Ауреа” свързано с добив на злато, което според него се е намирало на Голеш. “Дългата народна памет” според авторът обаче е само едно мистификационно известие от средата на 20-ти век, базирано не не по-малко мистификационна записка в местното читалище. Смятам цялата тази история за толкова абсурдна и безсъдържателна, че изобщо не трябва да и се обръща внимание.

За крепостта на Голеш вече стана дума в публикацията “Местоположението на Златица, и Златишката битка през 1443 година, част 1”, където бяха представени някои съображения относно времевият период в който е функционирала. Съгласен съм с д-р Иванов че там разкопки не са правени. В тази връзка е интересно, на какво той базира изводите си че това било най-важното и добре укрепено кале през 14 век, където упорито локализира старата Златица? Забележителна е последователността с която се опитва да представи желаното като исторически факт , без обаче да приведе някакви доказателства. За разлика от него ще се постарая да докажа защо средновековна Златица не се е намирала на този връх, и да представя една по-коректна картина, базирана на десетките находки (подозирам в голямата си част от иманярско тършуване) намерени в крепостта, които са ми показвани за датиране в продължение на 30 години. Както и на базата на многобройни теренни наблюдения. Като безспорен фактор за точно датиране, е интересно е да се разгледа монетното обръщение в района на крепостта. Най-ранните монети които са ми известни, са две бронзови на Филип II Македонски, и са намерени в пространството оградено от най-вътрешният вал. От времето на Римската империя произхождат една бронзова колониална монета от началото на 3-ти век, и няколко медни екземпляра от началото и средата на 4-ти век, като само една от монетите е намерена във вътрешното защитено пространство. След това се наблюдава прекъсване, като паричен оборот се появява отново при Анастасий (491 - 518). От негово време чак Фока (602 - 610) крепостта е непрекъснато обитавана. От следващите след Фока императори монети няма, както и от времето на Втората Българска държава. Изобщо, от периода 7-14 век са известни само две остриета на стрели намерени извън крепостта, и които условно могат да се датират 11-12 век. Керамика от късното средновековие също не се намира. Прави впечатление рязкото прекъсване на монетно обръщение в началото на 7 век , идентично с това в крепостите при Куру дере, над Еленско, и на Джемина. Ситуацията прилича на масова и целенасочена евакуация на гарнизони, население, църковна и гражданска администрация ( това е добър повод да попитаме д-р Иванов, защо при данни за масово прекъсване на живота в околността по това време, той смята че района на Еленската базилика е някакво особено изключение , и там е налице 1000 годишен селищен континуитет). Не е сигурно дали преминаващите варварски племена умишлено са се заели с опожаряване и разрушаване, тъй като при разкопките на Еленската базилика следи от пожари не са открити, а такива не личат и в многобройните иманярски изкопи в крепостите в района от този период .

Общ изглед на укреплението на връх Голеш

Крепостта Голеш е разположена на самият връх, и се вижда цялата като на длан, тъй като липсва всякаква растителност. Дори на неспециалист нещо веднага прави впечатление. Дълги валове разположени в три пояса ( и един може би недовършен в най-долната част) на които липсва нещо много важно: по цялата им дължина не се виждат основи на кули. Най-масивна е фортификацията в западната част на крепостта. Следи от сгради се забелязват само по вътрешното протежение на вторият вал, като в иманярските трапове че вижда че е използвана смесена зидария от камък и тухли, типична за късно римското, и ранно византийско строителство. Точно от тези разрушени сгради произхождат повечето медни и златни монети от 6-ти век. В другите части не се наблюдават никакви следи от строителство. Набюдава се рязък контраст спрямо съседните византийски крепости по отношение на начин на строителство, и оформянето на вътрешното защитено пространство. При крепостите на Куру дере, Еленско, и Джемина са използвани традиционни юстиниянови прийоми - максимално съобразяване с терена, кули на най-уязвимите участъци, и възможност за защита от малък гарнизон. В нашият случай на Голеш виждаме нещо различно. Налице са всички признаци на типично укрепено селище на местно военизирано население от ранната византийска епоха, фортификацията на което е изпълнена или като ниски стени без кули, или на базата камено-землени насипи, вероятно увенчани с палисада. Строежа на такова съоръжение не изисква някакви специални строителни навици, лесен е за поправка, както и за последвали разширения. Такива селища са познати и от други места в България. В защитеното пространство са се прибирали мъжете със семействата си, имуществото, че даже и добитъка. Всеки мъж е бил с военен опит и със собствено въоръжение. Така крепостта е имала достатъчно защитници които да отбраняват дългите валове .

Както става ясно поради липсата на керамика и находки, в късното средновековие включително 15-ти век, мястото на крепостта не е използвано нито като укрепление, нито като място за живеене. Интересно, ако Дука е посетил Голеш през 1455 година както смята д-р Иван Иванов, кога според него Златица се е преместила в полето? Самият Дука описва Златица като разположена сред стръмнини и непроходими гори, а името на върха говори че и сега, и преди, на Голеш гора не е имало. И друго немаловажно противоречие. При условие че Златица е посочена пак от Дука като лежаща по средата на пътя от Пловдив за София, защо някой пътуващ по това трасе трябва да се катери по старопланинските върхове? Домашните османски източници изрично посочват че битката провела се през 1443 г. е при Излади, или в Излади дербент. Трябва да се има предвид че от близо 70 години турците били пълновластни господари на района, и много добре знаели кое какво е, и къде се намира. На юг, през Средна гора се е опитвала да мине християнската армия на път за Тракия, както добросъвестно са описали събитията османските хронисти, и където трябва да се търси старата Златица, а не на север през Балкана както излиза от заключенията на д-р Иванов. С това смятам че въпросът за селищната приемственост между старата Златица и крепостта на връх Голеш е приключен. Те нямат нищо общо.

И отново допираме до проблема Златица - Пашаигит. Първо, говорейки за Пашаигит, Башхит, Бахшаид, не се разбира дали авторът има предвид едно, две, или три села. В опита да се оспори тезата на проф. Махиел Кийл, по доста разхвърлян начин на много места в книга от 700 страници се превеждат “доказателства”, като в някой случаи се използват бележки под линия. Предвид важността на въпроса , след няколко внимателни прочита се постарах да събера и систематизирам доказателствата на д-р Иван Иванов, че днешна Златица и Пашаигит от турските регистри не са идентични:

1. През 1455 г. Дука не прави аналогия между Златица и Пашаигит

2. Махалите изброени в селото Пашаигит през 16-ти век са различни от махалите в Златица през втората половина на 19-ти век

3. В землището на Пашаигит са споменати ливади, мост, и път за Карлиево. Ерго, селото се е намирало “някъде” на Каратепе. Подкрепено от приписката на даскал Тодор Пирдопски “...утидохме на Медет да (= та) фанахме от Башитската кория, та сякохме до Чифут аланъ гората..” (стр. 39) 

4. Още от 15-ти век името на центъра на административната център е дадено като "Излади"

В публикацията си “ИЗЛАДИ (ЗЛАТИЦА) Демографски промени, колонизация, и ислямизация в един български планински район XIV - XIX в”,  публикувана на български през 2017 г., проф. Кийл е използвал популярен и лесно смилаем от читателя писателски подход, като фактите за аналогия между сегашната Златица и Пашаигит са оставени на заден план. За това вместо него ще се постарая да  представя ясно и подредено редица аргументи, които доказват че тезата на д-р Иванов не е издържана.

Да разгледаме първото му доказателство - защо през 1455 г. Дука не прави аналогия между Златица и Пашаигит? Причината е елементарна. 12 години след Златишката битка, византийския хронист е посетил не старопланинският връх Голеш както смята д-р Иванов, а старата Златица която все още е съществувала като населено място, и която като локация няма нищо общо нито с връх Голеш, нито със разположеното в полето село Прослав, предшественик на днешният град. Съвсем отделен пък е въпросът, дали изобщо към тази година Прослав е бил преименуван на Пашаигит. 

Като второ доказателство д-р Иванов привежда доказателството, че махалите изброени в Пашаигит през 17-ти век са различни от тези в Златица през втората половина на 19-ти век, с мотива че топонимията е една от най-устойчивите именни форми. Действително, в нашият район има уникален случай, при който обособена част от селище (махала) е запазила името си  повече от 500 години. Става дума за Петрич и Калофон махала, известна още от началото на 16-ти век (в турските регистри Калокон). Само че това е изключение, в противен случай в Пирдоп още би трябвало да има махала “Хърса” спомената в 17-ти век. Такава обаче няма, името и  впоследствие било сменено с някое от вече известните. Пък и в самата Златица има доказан пример с промяна на името на българската махала, като в даден момент в по-ново време старото “Варуш” престанало да се използва. Селищната топонимия като всеки един исторически процес търпи промени, особено пък що се отнася за динамично развиващи се селища каквото било Пашаигит, чиито махали за пръв път очевидно били преименувани още през 15-ти в,. когато старите българските имена в селото Прослав били сменени с турски. Щом самите села се преименуват, или пък в много случаи имат повече от едно име ( Розино пък е особен случай с три едновременно използвани имена ), то какво остава за махалите. Махали са се образували, изчезвали, сливали са с една с друга, разделяли са се, стари имена са заменяни с нови. Нещо повече - по едно и също време една махала може да има повече от едно име. Даже през средата на 20-ти век половината каменишки махали са били познати с дублетен топоним - едно име на рода основател, и друго на празник , местност, или нещо друго. А една даже е с триплетен топоним (днешната махала Света Богородица). В Каменица също така има редкия случай, при което село губи статута си на отделно населено място и се превръща в махала. Става дума за запустялата днес махала Яловица ( на югоизток от днешното село) която през 16-ти век е споменавана като отделно село. Предвид всичко казано, да се твърди че би трябвало да има 300 годишна статичност по отношение на имената на махалите в бързо развиващо се селище,  в което има непрекъснато обновяване на населението чрез приток на нови заселници каквото е Пашаигит, е меко казано нелогично.

Третото доказателство на д-р Иван Иванов, че Днешна Златица и Пашаигит са различни селища, е подкрепено с цели два неоспорими според него факта. На базата на тях той даже да е дал локация къде се е намирал Пашаигит - “някъде на Кара тепе”. Първият факт е, че в землището му са посочени “планински ливади”, “мост”, и “път за Карлиево”. Описанието обаче чудесно подхожда  на сегашна Златица. Другото доказателство е част от приписката на даскал Тодор Пирдопски, където има следния текст: “...утидохме на Медет да (= та) фанахме от Башитската кория, та сякохме до Чифут аланъ гората..” Следователно, щом Башитската (Пашаигитската) кория е в Медет, то и селото трябва се е намирало там. Д-р Иванов обаче тихомълком подминава следният факт, а може и да не е запознат с него: източно от днешна Златица, освен “Беглишки” ливади, е имало и “Башитски” (Пашаигитски) ливади.

Произволно поставяйки Пашаигит на Кара тепе авторът не се съобразява със ситуацията на терена в местността. Там личат само останките от тракийският некропол, и жалките, почти заличените следи от черкезкото присъствие през 19-ти век. Селище от османският период няма. От изчезналите села Козница ( на 2 км западно от Кознишкият превал), Таракан (в местността Кьой дере, югоизточно от Чавдар), и Калугерица (на няколко километра северно от с. Каменица, дори и днес има ясни и добре видими следи. Във втората половина на 16-ти век Пашаигит е едно от най-големите селища в долината, с над 170 домакинства, и 4 масивни джамии. Можем да си представим какви останки би оставило, при условие че е в пъти по-голямо от горе изброените села. Съвсем отделен пък е проблемът, че при локация на Кара тепе землището на Пашаигит не може да има обща граница с нахия Киево, а както знаем в края на 15 век то е било подчинено на нея. 

Последното доказателство на д-р Иван Иванов че днешна Златица и Пашаигит са различни селища,  е че още от 15 век Златица се споменава като административен център на Златишката каза. Всъщност, това даже не е доказателство, тъй като той явно смесва понятията административна единица и административен център. Името "Златица" винаги е използвано като име на административната единица, но  почти не е използвано като име на административния център  на казата в продължение на над един век. Нещо повече - то не се използвало като название на селище в официалните списъчни регистри на населени места в Златишката каза. Не може да се отрече талантът на д-р Иванов относно събирането и обработването на документи, но по отношение на критичен  анализ, съпоставяне на данни, и като крайна интерпретация има доста какво да се желае. Нагледен пример е цитирането на данни  от 1580 година за населението на Златица, като за източник отново посочва съчинението на проф. Махиел Кийл “Излади (Златица): демографски промени, колонизация и ислямизация в един български планински район, XV - XIX в”. Авторът обаче явно пренебрегва източникът който от своя страна холандския професор е ползвал и е цитирал коректно. Става дума за добре познатия османски регистър със сигнатура BOA, TD 718, съхраняван в Османския архив при министерския съвет на Турция в Истамбул, в който черно на бяло е написано че се касае за селище с име Пашаигит. На стр 141 той отново се връща на данните от 1580 година като този път споменава че все пак става  дума за населено място с име  Пашаигит, и казва за Киел:

 "Аргументите му обаче, както бе заявено  звучат нелогично при съществуването на множество османски документи, в които изрично се отбелязва, че споменатото селище е от обхвата на нахия или каза Златица"

 Всъщност проф. Киел е прав. Достатъчно е да погледнем данните в регистъра. Става дума за селище със значително население - 176 домакинства, третото по размер в казата, в което има цели четири джамии, в  което има пазар, и в което на всичко отгоре е седалището на кадията на Златишката каза. Че това е днешна Златица само изключително пристрастен човек би оспорил. 

Във втората част вече беше обърнато внимание че за старото село Прослав,  паралелно с наложеното от турците име Пашаигит започнало да се използва и старото добре познато и на турците име Златица. Още през 1516/1518 година в регистър с описи на казите Филибе и Татар Пазаръ ,за днешния град Клисура намираме следния запис “...стои на пътя между … (не се чете - бел. моя) и Златица” .  Но ако погледнем описа на Златишка каза от 1516 година ще видим че населено място Златица няма - тя отново фигурира с официално използваното от турските власти име Пашаигит. Прави впечатление че името “Златица” се използвало предимно с описателен характер при предаването на информация в различни регистри за населените места в други кази, в  документи от съдебен или търговски характер,  като в някои случаи отново се има предвид административна единица. Например в конструкцията "..до кадията на Излади" се има предвид Златишка каза а не населено място. Това се подкрепя от подобни документи касаещи други административни единици. Например писмо "до кадията на Киево" - отнася се до нахия Киево, а не до населено място с такова име, тъй като такова не е споменато да съществува в нито един документ. Заедно със "Златица" както отбелязахме във втората част в някои случаи се използвало и “Излади дербент”. Например отново в регистър от  1516/1518 година за село Оборище имаме следният запис: ”село Павли дербенд; стои между Коюн в новата нахия Филибе и Изладие дербенд”. Вече стана дума че името е наследено от предходното столетие. Такова съставно име е характерно единствено за селища разположени на проход - Павли дербент (Оборище), Присадим дербент (Клисура) и др. През 16-ти век Златица/Пашаигит вече била разположена в полето. Явно това е причината името “Излади дербент” постепенно да бъде изоставено.

За самото име “Пашаигит” д-р Иванов отново допуска грешка като смята че селото било кръстено на “някой местен големец”. Че това не е така се вижда от самото име в което присъства “паша”. През 14-15 век във военно-административната система на османската държава пашата се е намирал непосредствено след султана. В нашия случай това може да е само Игит паша, легендарния юрушки предводител, първи санджакбей на Скопие, като вече изказахме предположение защо тукашното село било кръстено на него.

(Следва - в последната част ще се опитаме дадем отговор на въпросът къде е била Златица)

↤ назад към 2 част